Телескоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Телескопът (други имена: далекоглед, остар. пусула (от итал. bossola – компас)), е уред за наблюдаване на астрономически обекти. Обикновено под телескоп се разбира оптичен телескоп, но съществуват и телескопи за по-голямата част от спектъра на електромагнитно излъчване, както и за други видове сигнали.

Оптичните телескопи са уреди, които фокусират светлината, като увеличават видимия ъглов размер и видимата яркост на отдалечени обекти. За тази цел те използват един или повече оптични елементи (лещи и/или огледала). Те събират светлината във фокус, където изображението може да бъде наблюдавано, фотографирано или изучавано.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път телескоп е използван за астрономически цели от Галилео Галилей. Първоначално неговият инструмент има увеличение 3х, но след това е усъвършенстван до 32х. Един от телескопите му е поставен на църковна кула във Венеция и Галилей показва на смаяните търговци как могат да видят кораба, приближаващ пристанището, часове преди да могат да го видят с невъоръжено око.[1]

С телескопа си Галилей открива пръстените на Сатурн и 4 спътника на Юпитер (Галилееви спътници).

Реплика на телескоп на Нютон с отражателна оптика от 1672

Видове телескопи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 119.